Позиция на екипа на „Подари ми история“ относно публикувана статия в сайта dnes.bg

Останахме крайно учудени от начина, по който сайтът dnes.bg преди няколко дни е подходил към темата за записването на аудиокниги и по конкретно – за инициативата „Подари ми история!”. За пореден път бихме искали да подчертаем, че от 1 година това е доброволчески проект без абсолютно никаква връзка със ССБ. Именно становището на отговорни фактори в най-голямата организация за незрящи, че професионалните записи, направени в студио и доброволческият прочит са две дублиращи се, а не допълващи се звена, беше причина за отделянето ни от нейните структури. От ден № 1 на „Подари ми история” (15 декември 2014 г.) до настоящия момент екипът на инициативата не е получил нито стотинка за работата си. Липсата на финансов елемент е нещо ключово и стимулиращо за нас. Другото е невероятно богатата палитра от гласове, емоции и произведения. Вероятно никой от всички онези непознати, които никога няма да срещнем на живо, няма да вземе „Оскар”, ала именно благодарение на тези хора ще преживеем така жадувания и интимен акт от докосването до неизследваната територия на дадена творба.   Прочетените текстове вече са над 700. В редица държави по света доброволното четене и записване на литература в помощ на хора  в неравностойно положение е утвърдена практика. По причини, на които пространно сме се спрели в блога на инициативата, смятаме, че дейността ни е полезна както за читателите без зрителни проблеми, така и за незрящите. Имаме своето становище относно политиката на Съюза на слепите по отношение на аудиокнигите. Бихме го споделили на дискусия, лице в лице, тъй като това засяга хората с нарушено зрение и каквито и различия да  съществуват помежду ни, важно е да подхождаме позитивно и да сме максимално единни в публичните си послания.

За пореден път поднасяме своите най-сърдечни благодарности на близо 300 – те доброволци, включили се до момента с прочит, монтаж или спомогнали по друг начин за израстването и превръщането ни в популярна, харесвана и смислена инициатива. Макар да не е търсен и очакван, медийният интерес към нас е факт, който приемаме и с който се опитваме да се съобразяваме. Без съмнение негативните отзиви и критиките могат да повлияят конструктивно. Друг е въпросът какъв е начинът на поднасяне, професионален ли е подходът към темата и – разбира се – целта. Последната може да варира от изпълняване на дневен норматив от статии, през смесване на истини и полуистини, за да се постигне определен ефект и изтипосването на поредния магнит за любители на оплюване и лоши новини, боядисан в цвета на слънцето, ала без съмнение – твърде далеч от неговия блясък.

Advertisements

Изживяването „Подари ми история“

Здравейте! 🙂

Казвам се Габриела и съм участник в „Международната награда на херцога на Единбург“ в България, а за по-кратко „Наградата“.

Наградата е програма за личностно развитие на младежи на възраст между 14 и 24 години. Всеки участник в Наградата извършва четири дейности, а именно – спортува, учи някакво умение, участва в доброволческа инициатива и отива в планината на експедиция за няколко дни. Наградата има няколко нива, с които всеки участник може да се предизвика –  Бронз, Сребро и Злато. Разликата между тези три нива е времето на извършване на дейностите. Най-краткият период, в който си участник в Наградата, е 6 месеца. Аз съм участник на ниво „Бронз“.

Искам да Ви разкажа за моето приключение в Наградата и по-скоро за едно от нещата, които правя, а именно моето доброволчество.

Изборът ми на доброволческа дейност не беше лесен, тъй като има много интересни инициативи в последно време, които можеш да правиш, но не беше и труден. Бих казала, че нещата се случиха по най-добрия възможен начин. Зад този мой избор седи човек, с който се запознах по време на Наградата. Всъщност тя се явява мой Лидер, важна част от моята Награда и моето израстване като зрял човек.

Избрах за доброволчество да помагам на „Подари ми история“ – инициатива, която улеснява достъпа на хора с нарушено зрение до света на книгите. Идеята, която стои зад каузата, е да събере на едно място хора, които обичат да четат и които искат да помогнат за едно добро дело. Това, което инициативата прави, е да събира произведения, прочетени на глас и записани във файл .mp3, след което тези записи биват качени в сайта на „Подари ми история“.

Зад името „Подари ми история“ седи малък екип от ентусиасти. Единият е Сашо, който е и организаторът на инициативата. За него бих казала, че е принципен човек, който желае и иска нещата да се случват така както трябва, или по-точно така както той иска. Той е много отзивчив, готов винаги да се отзове. Сашо с цялото си сърце е прегърнал идеята на „Подари ми история“ и аз вярвам, че неговия труд ще се увенчае с успеха, който иска самият той. Това, което той прави е да насърчава все повече доброволци да се включат към инициативата,  и общува с тях активно. Отделно се занимава и с още едно-две неща.

Иван, от друга страна, е душата на компанията. Едно, че е учител, друго, че е писател и трето е мечтател. Той е човек-уникат, странен по своя си начин, а най-странното нещо е, че пие минимум 20 кафета на ден. Представяте ли си? Не, нали? Е, и аз не бих приела това за истина, ако не го бях видяла с очите си. Такива хора са рядко срещани и съм много благодарна за възможността да се запозная и да общувам с него. Неговата отговорна задача е да подпомага доброволците в монтажа на записите и да ги качва в сайта на „Подари ми история“.

И двамата са незрящи, но това не ги спира да искат да направят пространство, попълнено с много книги. Спокойно бих казала, че те са мултифункционални и се занимават поне с 3-4 дейности, които увенчават с успех. Сформирали са чудесен екип, усмихнати са, отворени към предизвикателствата и готови да приемат при себе си следващата група доброволци.

Това, което аз правех в инициативата, е да монтирам записи, да общувам с доброволци и да ги напътствам и подпомагам, доколкото мога, както и поддържах фейсбук страницата на инициативата.

Сега си задавам въпроса какво всъщност научих. Знаете ли какво? Научих много. Научих, че хората с нарушено зрение не са по-различни от всички останали. И те са хора, които искат да учат и да се развиват, и те са хора, които искат внимание и грижа. Научих се да вървя редом до тях и да ги подпомагам. И знаете ли, не е страшно, дори е приятно и забавно, но разбира се е и много отговорна задача. Разбрах, че те не желаят да бъдат третирани като различни хора. Искат да бъдат приемани, такива, каквито са. Понякога и се обиждат, ако решиш много да нахалстваш и помагаш. Ако имат нужда от помощ, те сами ще си я поискат. Научих, че тези хора знаят много и могат да ти дадат много, стига да искаш да си вземеш.

Доброволчеството в „Подари ми история“ ми показа света на хората, които не могат да го видят с очите си. Бих казала, че пораснах, тъй като до преди този момент аз нямах и не съм си и представяла, че ще се запозная с толкова прекрасни хора. Научих се да приемам чуждото мнение и да се съобразявам с другите. Научих се да приемам всичко, дори и трудностите, с усмивка. Разбрах, че „Благодаря“ е важна дума, която може да ти отвори много врати. Липсата й може да ги затвори. За един доброволец е изключително важно да се чувства оценен, не го ли почувства, нещата няма да се получат, нито за него, нито за отсрещната страна. Доброволчеството е възможност, която може да те отведе на прекрасни места и да те срещне с прекрасни хора. Аз съм доброволец и вярвам, че винаги, под една или друга форма, ще си остана такъв. Да правиш добро, дори и малко да е, е нещо, което те кара да се чувстваш жив и щастлив.

След тези 3 месеца аз се чувствам заредена с много енергия и ентусиазъм и готова да приема следващата възможност с отворени ръце. Благодарна съм, че се срещнах със Сашо и Иван, както и за уроците, които по един или друг начин си взех от тях.

Ако трябва да опиша само с няколко думи моето доброволчество, те ще са – подарени усмивки, откраднати моменти, научени уроци 🙂

P.S. Ако съм ви заредила поне малко с историята, която ви разказах, не се двоумете, ами със Сашо и Иван се свържете и произведение запишете 🙂

 

Акцентът на „Подари ми история!” за 2016 г.

Представяме на Вашето внимание списък с автори, върху чийто творби поставяме акцент през 2016 г. Това в никакъв случай не означава, че не могат да бъдат записвани други творби, от любими за Вас  писатели и поети, които не са попаднали в него.

 

Иван Вазов

Димчо Дебелянов

Пенчо Славейков

Стоян Михайловски

Георги Данаилов

Дора Габе

Людмил Стоянов

Станислав Стратиев

Ран Босилек

Дядо Благо

Хю Лофтинг

Лиман Франк Баум

Карло Колоди

Роалд Дал

Братя Грим

Едмондо де Амичис

Джек Лондон

Хариет Бичър Стоу

Хърбърт Уелс

Агата Кристи

Рекс Стаут

Арчибалд Кронин

Шарлот Бронте

Хенрих Сенкевич

Марио Варгас Льоса

Мигел де Сервантес

Фьодор Достоевски

Уилям Шекспир

Робърт Бърнс

Михаил Салтиков-Шчедрин

Шарл Бодлер

Оскар Уайлд

Марсел Пруст

Франсис Скот Фицджералд

Самюел Бекет

Списък с препоръчителна литература за записване

Представяме на Вашето внимание 50 книги, които не са достъпни в аудио, а по-голямата част – и в електронен формат. Списъкът е съставен въз основа на направена от нас проверка в различни видове каталози, както и на желания на читатели. Жанрът е разнообразен – криминални романи, фентъзи, поезия и дори някои творби с научна стойност. Целта  ни, чрез подобен подбор, е по-скоро да насочваме и ориентираме, отколкото да ограничаваме желаещите да записват. Ако нямате достъп или не харесвате  някоя книга бихте могли да предложите друга, незаписвана досега. В този първоначален, сравнително  обемист списък, няма да намерите български заглавия и това е донякъде целенасочено. Бихме желали да направим такъв, изцяло съставен от незаписани произведения на българската класика и съвременна литература. Както и да обхванем по-важните  творби от областта на хуманитаристиката – политология, социология, история, психология и т.н. Ще се радваме и на предложения от Ваша страна. Ние от своя страна ще споделяме тук предпочитанията на читателите, без оглед на това как критиката определя дадено произведение:

  1. Джон Ъпдайк – „Заеко, бягай“
  2. Дон Делило – „Бял шум“
  3. Роберто Боланьо – „Телефонни обаждания“
  4. Итало Калвино – „Ако пътник в зимна нощ“
  5. Джузепе ди Лампедуза – „Гепардът“
  6. Дорис Лесинг – „Златната тетрадка“
  7. Айрис Мърдок – „Под мрежата“
  8. Кнуд Хамсун – „Глад“
  9. Джордж Елиът – „Мидълмарч“
  10. Ели Визел – „Нощта“
  11. Уилки Колинс – „Жената в бяло“
  12. Хенри Джеймс – „Примката на призрака“
  13. Уилям Фокнър – „Авесаломе, авесаломе“
  14. Албер Камю – „Изгнанието и царството“
  15. Роалд Дал – „Чарли и шоколадовата фабрика“
  16. Хенри Милър – „Черна пролет“
  17. Стефан Цвайг – „Опиянението от промяната“
  18. Бертолд Брехт – „Страх и мизерия в Третия райх“
  19. Хайнрих Бьол – „Изгубената чест на Катарина Блум“
  20. Мишел Фуко – „Надзор и наказание“
  21. Хорхе Луис Борхес – „Измислици“
  22. Исмаил Кадаре – „Легенда на легендите“
  23. Федерико Гарсия Лорка – „Поезия“
  24. Жорж Сименон – „Мегре и сянката върху пердето“
  25. Хана Аренд – „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“
  26. Вирджиния Улф – „Собствена стая“
  27. Паул Целан – „Ничията роза“
  28. Луи Фердинанд Селин – „Пътешествие до края на нощта“
  29. Ралф Елисън – „Невидим“
  30. Хенрих Ибсен – „Драми“
  31. Франц Кафка – „Замъкът“
  32. Д. Х. Лорънс – „Дъгата“
  33. Джакомо Леопарди – „Нравствени съчиненийца“
  34. Томас Ман – „Буденброкови“
  35. Робърт Музил – „Човекът без качества“
  36. Фернанду Песоа – „Книга на безпокойството. Изповеди на един поет“
  37. Едгар Алън По – „Гордън Пим“
  38. Марсел Пруст – ‘По следите на изгубеното време“
  39. Франсоа Рабле – „Гаргантюа и Пантагрюел“
  40. Джейн Остин – „Ема“
  41. Ричард Асдамс – „Хълмът Уотършип“
  42. Нийл Геймън – „Никога, никъде, никой“
  43. Джийн Улф – „Книга на новото слънце“
  44. Кенед Греъм – ‘Шумът на върбите’
  45. Реймънд Фийст – „Чиракът на магьосника“
  46. Кормак Маккарти – „Пътят“
  47. Елвин Брукс Уайт – „Паяжината на Шарлот“
  48. Маркъс Зюсак – „Крадецът на книги“
  49. Йън Макюън – „Изкупление“
  50. Патрик Зюскинт – „Контрабасът“

Благодарим Ви за съдействието!

Обръщение към участниците и подкрепящите инициативата „Подари ми история!”

Скъпи приятели!

Признаваме, преди месец и половина стартирахме инициативата „Подари ми история!” без особено големи очаквания. Днес, след хилядите посещения във Facebook профила й в Time heroes и стотиците писма, придружени с файлове, съдържащи записани от доброволци произведения, сме готови да направим своята равносметка, макар основаваща се върху не особено дълъг отрязък от време.

Да, екипът ни не е голям, съчетаваме работата по приемането, монтирането и каталогизирането на произведенията с други ангажименти, не разполагаме с никакви финанси и с организации зад гърба си. Поемаме тази трудна, проста, човешка инициатива от нас към… вас. Предвид огромния ентусиазъм и изразеното опасение „Подари ми история!” да прекъсне, смятаме едно такова действие от наша страна за напълно недопустимо.

Ние не сме готови да спрем инициативата Подари ми история. Всички участващи в нея доказваме, че всеки може да бъде полезен и прочитът на една история е подарък както за незрящите, така и за самия подаряващ!

Но това не става и не се изгражда за един ден – предстои ни да създадем нов сайт, предназначен изцяло за поместване и ползване на файловете. Отворени сме и си признаваме че не би била никак излишна всякаква помощ, изразяваща се в доброволчески труд и изобщо в даряване на непосредствено необходимото за продължаване на инициативата. Нуждаем се от съдействието на уеб дизайнери за изграждането на сайта и от място за него. Занапред ще търсим желаещи не само да записват, но и да прослушват и монтират аудио творбите. Обмисляме сериозно как да се подобри координацията между екипа и доброволците, тъй като това е най-важното в едно съвместно начинание.

Намеренията ни са да възстановим дейността си в пълния й обем най-късно до 15 февруари. Ще направим всичко по силите си да ги осъществим! Предвид това, естествено, продължаваме да приемаме записи и заявки за такива.

С убедеността, че идеята „Подари ми история!” трябва да просъществува и за напред, тъй като е достатъчно вдъхновяваща, симпатична, въздействаща и в същото време безспорно практична, ще се стремим да я развиваме заедно с Вас, съхранявайки некомерсиалния й, чисто човешки и непосредствен характер.

С уважение и благодарност за досегашната подкрепа:

Екипът на „Подари ми история!”