Какво точно, стъпка по стъпка, трябва да направя, за да се включа в инициативата „Подари ми история!”?
- Изберете произведението, което ще прочетете и искате да запишете.
- Изберете достатъчно тихо място.
- Изберете техниката чрез която ще записвате. Тествайте предварително за проблеми в качеството на звука.
- Запишете в отделен файл съобщението „Записът е предназначен за ползване от незрящи и е направен в рамките на инициативата „Подари ми история?”
- Прочетете избраното произведение.
- Създайте на компютъра си текстов файл с име info.txt и въведете в него следната информация:
Автор:
Заглавие:
Издателство, година на издаване/създаване/преводач:
Източник(печатно/електронно издание, уеб страница):
Брой файлове:
Чете:
Прослушване/монтаж(Моля посочете дали сте монтирали записа)
Забележки:
E-mail за връзка:
7. Копирайте файловете и текстовия файл с информацията в папка, носеща името на записаното произведение, на инициативата или Вашето. Архивирайте папката в „zip” формат.
Шаблон за произведение и инфо файл, който да бъде изпратен до „Подари ми история!“
8. Изпратете ни архива чрез Facebook, e-mail, Dropbox или онлайн услугите за трансфер на файлове.
Разгледайте ръководства за работа с някои от тези платформи и програми тук
Какво да направя ако прочета неправилно отделна дума или не съм доволен от прочита на цял пасаж?
Всичко зависи от дължината на произведението. Препоръката ни е да не започвате да записвате от самото начало. Прочетете отново сгрешената дума или пасажа. При монтирането излишните сектори ще бъдат отстранени.
Какъв тип текстове могат да се записват?
Кръгът е максимално широк. Важното е произведението и самият акт на четенето да ви доставят удоволствие. Творбата може да е художествена или научна. Ако се затруднявате при избора, моля пишете ни на podariistoria@gmail.com и ние ще се постараем да ви насочим.
Как да заявя произведение за запис?
Пишете ни на podariistoria@gmail.com. Препоръчително е предварително да проверите в каталога дали творбата вече не е записана или заявена.
Заявих произведение, но нямах възможност да записвам през последните няколко месеца. До кога важи заявката ми?
Заявката важи 3 месеца, след като сте я направили. Когато срокът изтече тя се анулира, но може да бъде подновена във всеки един момент.
Как да проверя дали произведението, което искам да запиша не е вече прочетено?
В секцията „Каталог” ще намерите списък на вече прочетените произведения.
Много искам да запиша конкретно произведение, но видях че вече е прочетено от друг – мога ли да го запиша още веднъж?
Да, ако това е наистина важно за вас. Имайте предвид, обаче че стремежът ни е да съберем максимално голяма колекция от творби. И въпреки всичко сме достатъчно либерални, за да допускаме изключения.
Бих искал/а да прочета книга, издадена съвсем наскоро, но се притеснявам че ще наруша правата на издателя. Как да постъпя?
Силно Ви препоръчваме да се спрете на произведение, издадено най-малко преди 3 години. Това не е срок, предвиден в българското законодателство, а по-скоро толеранс към издателите и техния бизнес.
Има ли значение дали текстът, който съм записала вече е публикуван някъде в интернет?
Въпросът няма еднозначен отговор. Има незрящи, четящи както на брайл, така и чрез компютър, а и в аудиоформат. Често изборът зависи от това какъв е типа на литературата, дали е налична и с какво време разполага читателят? Типичен е случаят със сканирани произведения, но с толкова лошо качество, че със сигурност е за предпочитане да се прослушат записите, направени от човек. Тези записи носят палитра от усещания, има промяна в интонацията, чува се разлистването на страниците на книгата, дори понякога и грешките и запъванията са симпатични. Едно произведение, прочетено от даден четец може да ни наведе на един тип размисъл, съответно прочетено от друг – да ни отведе в съвсем различна посока. Ние мислим както за произведението, така и за четеца – какъв е той – как изглежда, с какво се занимава, какво обича да прави в свободното си време, женен ли е, има ли деца и т.н.? Тези въпроси, в повечето случаи, не получават отговори, но това прави предположенията още по-вълнуващи и ние едновременно съжаляваме и не съжаляваме за липсата на възможност за среща на живо с четеца.
Най-логичният отговор обаче е, че е хубаво да се записват произведения, които не са налични в електронен формат, за да се увеличава фонда на заглавията и незрящите да имат достъп до повече литература. Макар и приоритетно да четат с говоряща програма доста от тях биха изслушали запис на любимо произведение, неприсъстващо в електронната библиотека.
Мога да прочета своя любима книга, но предпочитам да подходя практично. Предполагам незрящите читатели имат желания за конкретни книги? Бихте ли ме насочили към тези заглавия?
Към каталога на вече прочетените заглавия има и секция, в която се
поместват произведенията, пожелани от читател.
Препоръката ни е, все пак, да четете текстове, които Ви интересуват и
вълнуват. Това винаги се отразява на качеството на прочита.
Може ли един запис да бъде отхвърлен?
Да
Какви са възможните причини за това?
- Лошо качество на звука;
- Липса на достатъчно информация за произведението, автора и четеца;
- Неувереност при четенето, водещ до накъсване и липса на ритъм;
- Допуснати множество граматически грешки.
Мога ли да изчета едно произведение заедно с приятелите или семейството си?
Това е наистина оригинално решение. Ако желаете прочетете произведението, разпределяйки си ролите. Друг вариант е всеки да прочете по едно или няколко стихотворения, разказа или глави от избраната книга.
Имам любими произведения от различни автори, мога ли да запиша собствена компилация от тях в един файл?
Ако разполагате с време и желание – направете го! Със сигурност читателите ще оценят труда ви!
Приемате ли записи на рецитация?
По принцип, акцентът на инициативата е именно върху четенето. Но ако това е начинът да представите любима творба, който ви пасва най-добре, за нас е съвсем приемливо.
Мога ли да изпратя запис на написано и прочетено от мен произведение?
Ще се радваме ако го направите. По този начин ще вградите нещо наистина лично в идеята.
Приемате ли записи, прочетени от деца?
Да
Имам дете, което знае много стихчета. Мога ли да изпратя негов запис?
Основната ни цел е да предоставим на незрящите възможно най-голям брой произведения. Друга, не по-малко важна такава е опознаването на различния до нас и по-добро разбиране на нуждите и проблемите му. Това е нещо, за което трябва да се говори с децата и те да израснат, възпитавани в ценности като благотворителност, толерантност, взаимопомощ. Според нас „Подари ми история” е подходящ повод да проведете такъв разговор. Що се отнася до записа – с удоволствие ще го поместим.
Не владея добре български, но бих искал да се включа – мога ли да прочета нещо на друг език?
Препоръката ни е да опитате да интерпретирате български текст. За целта
помолете приятел или близък да ви го предостави на латиница, за да
можете да го прочетете. Водещият елемент, който читателите със сигурност
ще оценят по достойнство е желанието ви за подкрепа, доказано чрез
подлагането ви на подобно, не съвсем леко, изпитание. Друг добър вариант
е да прочетете автор, който харесвате на родния си език и да помолите
приятел да интерпретира българския превод.
Освен текста в книгата, която записвам се срещат снимки и илюстрации – необходимо ли е да ги описвам?
Ако желаете бихте могли да го направите. В случай, че не сте кой знае колко добри в описанията просто посочете с две думи какво е изобразено. Ако сте по-словоохотливи и ви е приятно да разказвате, да се съсредоточавате в детайлите и представяте гледната си точка, направете го! За един човек без зрение, за когото тези обяснения ще са единственият начин да възприеме картината, това без съмнение би било полезно.
Как и къде да направя записа?
Можете да използвате мобилния си телефон, диктофон или компютър. Направете записа в mp3 формат, той е най-често използваният от незрящите за прослушване на аудиокниги.
Единственият критерий при избора на място е то да бъде достатъчно тихо. Нормално е понякога да се получават странични шумове. Нека те не ви притесняват, в случай че не влияят на цялостното звучене на записа.
Каква трябва да е продължителността на записите?
Няма ограничение за общата дължина. Все пак, постарайте се отделните файлове да не надвишават 30 мин.
Не мога да конвертирам файла в mp3 формат – може ли да Ви го изпратя в оригиналния вид?
Разбира се, за нас е важно, че сте положили усилието да запишете текст. Конвертирането е въпрос на известни технически умения, каквито не можем да очакваме да притежават всички читатели. Все пак, препоръката ни е да пробвате със сайтове като http://www.zamzar.com/ Функционалността им включва конвертиране на файлове от различни формати, които впоследствие да се изтеглят чрез личния Ви e-mail или по друг начин.
Записах произведение преди доста време, но не го виждам в каталога. Означава ли това, че е отхвърлено поради някаква причина?
Особено ако произведението е по-дълго се изисква повече време за неговото прослушване. Броят на работещите по реализацията на инициативата е сравнително ограничен. Ако след прослушването на даден файл бъде установен проблем (лошо качество, прескачане и т. н.) ще уведомим човека, който го е изпратил, за да може да го запише отново. Напълно възможно е и произведението да не е достигнало до нас. Молбата ни е, в случай че не последва реакция от човек от екипа след изпращането на файловете отново да ни пишете, за да сте сигурни че са получени.
На какъв принцип да разделям файловете?
Може да ги разделите на глави, в зависимост от продължителността им или на страници. Желателно е, при по-големи произведения без обособени части, да не изчитате повече от 10 страници в един файл.
Как да ви изпратя файловете?
Тъй като файловете в mp3 формат са сравнително обемни изпращането им по електронна поща не винаги е препоръчително. За целта може да използвате платформи за споделяне на файлове като „docx” на АБВ. ако сте записали произведение с няколко глави или отделни стихотворения архивирайте ги в един файл.
Необходимо ли е да пазя записите след като Ви ги изпратя?
Това е Ваше решение. Ние Ви препоръчваме да го направите – на първо място заради спомена от преживяването и на второ – за да ги възстановим, в случай, че бъдат изгубени поради техннически причини.
Правил/а съм записи по друг повод. Бихте ли ги направили достъпни за читателите на библиотеката?
С най-голямо удоволствие.
Приемате ли дарения под формата на аудиолитература от издателства и неправителствени организации, притежаващи правата за нейното създаване?
Да
Мога ли да купя аудиокнига и да Ви я изпратя?
Не можем да поместим подобно произведение без съгласието на издателя.
Ще Ви бъдат ли полезни линкове към сайтове с аудиокниги?
Разбира се. В случай, че знаете за сайтове с произведения с уредени
права за свободно ползване ще се радваме да ги популяризираме сред
читателите на „Подари ми история!“.
Пример за такъв сайт е
http://www.istoriata.bg/
В момента периодично правя записи за близка до мен кауза и ги
публикувам в Мрежата. Кое ще Ви е по-удобно – да Ви изпратя записите или
линкове към тях?
Ако решите да ни изпратите записите ще ги поместим в библиотеката и,
разбира се ще популяризираме съотв. страница посредством линкове.
В каталога са споменати две понятия – „читател“ и „четец“ – каква е
разликата?
Под „читател“ разбираме незрящият ползвател на библиотеката. „Четецът“ е
доброволецът, който изчита произведението.
Мислили ли сте за организиране на четения на живо?
Това е добра идея, но не винаги реализацията й е лесна. Причините са
комплексни – физически хората са разпръснати, дори и в град като София,
не всички могат да ползват придружители, за да достигнат до мястото на
четенето и др. Много от читателите предпочитат да запазят интимността
на процеса, Четейки самостоятелно те имат възможност да прослушват
отново отделни пасажи, да си водят бележки, да отлагат във времето едни
книги за сметка на други, да четат паралелно. Радващо е, че особено в
по-големите градове се организират множество литературни четения и
представяния на книги. Те се посещават и от незрящи, без да е необходимо
последните да изтъкват присъствието си или съотв. погледите да са
насочени към тях.
Не влиза ли в противоречие инициативата със Закона за авторското право и сродните му права?
Не. Основанията ни за подобно твърдение се съдържат в Чл. 24 от същия закон, който гласи: „Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
Възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба”.
До голяма степен произведенията, публикувани в рамките на инициативата са защитени от публичен достъп. Форматът е приоритетно използван от незрящи, а количеството на възпроизведените издания – сравнително ограничено. И разбира се – в основа на всичко стои некомерсиалността на идеята.
Достъпни ли са записаните от мен произведения публично?
Не. Незрящите могат да ги изтеглят от посочено от нас място в Мрежата. След като изградим уеб страница в нея ще се влиза с име и парола.
Защо точно аудиокниги? Това ли е най-лесният и предпочитан от незрящите начин за четене?
Незрящите могат да възприемат текстовата информация по три основни начина – чрез брайловата азбука, чрез компютър с помощта на говорещ софтуер и прослушвайки аудиофайлове. Предпочитанията на читателите с нарушено зрение по отношение начина и средствата са различни в зависимост от брайловата и техническата грамотност и типа литература. Работещите на компютър все повече предпочитат тази опция пред брайла и mp3 плеъра. Голяма част от възрастните хора са свикнали с релефното писмо, а късно загубилите зрението си, в случай че не могат или не желаят да се ограмотяват компютърно и да учат брайл са принудени да слушат само аудиозаписи.Съществуват и мнения на възползващите се и от трите варианта, че брайлът е най-удобен за записване на кратки текстове в определени ситуации. При публична изява най-лесно е да докоснеш и възпроизведеш устно написаното. Брайловите томове са обемни, но като че ли докосването на пръстите до релефния шрифт най-силно се доближава до възприемането на буквите с очи от зрящите. Четейки на компютър текст в Word формат можеш бързо да копираш цитат и да го изпратиш по Skype на приятел. Но гласът на софтуера звучи доста по електронно от професионален актьор, който влага цялото си чувство и умение, особено когато става дума за художествена литература.
Като цяло, за предпочитане е да се ползват и трите начина, но тъй като в мнозинството от случаите това е невъзможно всяка алтернатива е добре дошла.
Колко хора ползват библиотеката на „Подари ми история!“?
Ние вярваме, че книгите са важни за интелектуалното и духовно
израстване на всеки човек. За един бизнесмен е от ключово значение
какви продажби има за да изчисли печалбата си или прецени бъдещите си
вложения. Не е без значение колко читатели имаме, но и не се стремим да
поставяме рекорди.
В момента нямаме възможност да изчисляваме с точност колко са
ползвателите. Реалистичните цели, които си поставяме, в случай че
проектът продължи да съществува през годините са между 500 и 1000
читатели, които да си изтеглят поне една книга годишно. Броят на
незрящите в българия в момента е около 15 хил.
Има ли организации, поддържащи библиотеки за незрящи? Не навлиза ли, в някаква степен, „Подари ми история” в тяхната територия и ако се поддържат специализирани библиотеки има ли смисъл изобщо от подобни инициативи?
Няколко организации поддържат и регулярно разширяват фонда на изданията в библиотеките си. В Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928” се печатат книги на брайл. Читалището поддържа и електронна библиотека. Съюза на слепите разполага със звукозаписно студио, в което се записва всякакъв тип литература, включително по заявка. Фондация „Хоризонти” поддържа електронна библиотека, съдържаща най-вече заглавия с научна и учебна насоченост.
Всяка година се издават хиляди книги. Изброените по-горе организации имат необходимия ресурс да запишат, разпечатат, сканират или се снабдят като файлове със сравнително минимална част от тях. Ролята на „Подари ми история!” в това отношение е по-скоро компенсаторна и допълваща. Другите посоки, в които са насочени усилията ни са представяне по подходящ начин на проблемите на хората със зрителни увреждания, стимулирането на доброволчеството и взаимопомощта, както и на интереса към четенето.
Фактът, че ССБ разполага със звукозаписно студио и професионални четци
не обезсмисля ли допълнителни дейности в тази насока?
Според нас не е така. Действително в студиото на Съюза на слепите
записите се правят от професионални четци. ССб разполага и със златен
фонд, който периодично се възстановява. През 2017 г. организацията
създаде страница, в която се поместват записани произведения.
„Подари ми история!“ е едно добро допълнение към тази услуга. И нещо
повече. Ние работим с доброволци, чийто умения се доближават до тези на
професионалните четци. А често и самите доброволци са професионалисти
с прекрасна дикция – актьори, учители и т. н. Допринасяйки за
разширяването на фонда се опитваме да използваме един допълнителен
ресурс – за да могат незрящите да четат повече и по-качествени книги. Не
е за подценяване и възпитателният елемент. Важна част от работата ни е
връзката с училища, читалища, колективи на фирми и други институции.
Каква е връзката на „Подари ми история” с други кампании, проекти и инициативи, поставили си същата цел?
През годините, по различни проекти, са направени доста полезни неща, за да могат определен тип текстове да се адаптират за ползване от незрящи. Някои от тях продължават съществуването си и до днес, под формата на услуги, предлагани от съответната организация или институция. От такъв тип са предлаганите на студентите в НБУ и СУ „Климент Охридски”.
Проекти, близки до „Подари ми история” са „Почети ми” и последвалият го „Прочети ми!”. Те са разработени от списание „Българска наука” и сдружение „Щастливо дете”. Въвлечени са доброволци, включително говорители от Българска национална телевизия. Записани са учебни материали, предназначени за младежи между 16 и 18 години. В рамките на проекти библиотеки адаптират литература за ползване от незрящи и я предоставят, приоритетно в електронен вид, чрез уеб страниците си или по друг начин.
Ние оценяваме свършеното до тук и сме готови да използваме уменията, ентусиазма и опита на включилите се в подобни проекти. Част от доброволците вероятно продължават да работят по тях и това е прекрасно. С „Подари ми история” имаме амбицията да постигнем нещо също толкова полезно, достатъчно дълготрайно и разбира се – близко до незрящите хора.
Има ли инициативата спонсор? Ако не, търси ли се някаква финансова подкрепа?
В момента „Подари ми история!” няма спонсор. Очакваме всякакъв вид помощ, извън тази оказвана ни от доброволците, записващи творби в аудиоформат. Тя може да се изразява в прослушване и монтиране на вече записани файлове, поддръжка на блога, Face book страницата или просто в популяризиране на идеята.
Имам желание да направя още нещо за незрящите – можете ли да ми съдействате в тази насока?
С удоволствие ще предприемем необходимото, за да Ви свържем с организации, институции и отделни хора, подпомагащи незрящите в областта, в която бихте желали да го правите и Вие. Смятаме това за непряк, но ключов и, без съмнение търсен ефект от „Подари ми история“.
Блог на инициативата "Подари ми история!" 