Тук ще описваме идеи, решения, практики и ефекти, възникнали в резултат на Подари ми история”. Те надхвърлят първоначално заложените рамки на инициативатаи в същото време допринасят за нейното развитие, доказвайки ценността и – както за доброволците, така и за незрящите.
1. Нов дом за стари записи
Вече имаме изпратени професионални записи, създадени по един или друг повод. С помощта на техните създатели произведенията, съхранени във файловете ще намерят своята нова аудитория. Нещо, което иначе би било почти невъзможно.
Всяка година на бял свят се появяват голям брой аудио продукти. Било с комерсиална цел, било по проекти на неправителствени организации или по други – най-разнообразни поводи. Част от тях все още се продават, друга са качени на най-различни сайтове, трета просто събират прах на някоя етажерка или са забравени в една от хилядите папки на нечий компютър.
Вече разполагаме с няколко професионално направени записи. Благодарим на техните създатели за това, че ги споделиха безвъзмездно с читателите с нарушено зрение.
2. „Да знаеш много езици значи да имаш много ключове за една врата” Волтер
Как инициативи като „Подари ми история!” могат да допринесат за подобряване езиковата подготовка на доброволците и незрящите читатели. Вече имаме няколко двуезични записа. Възпроизвеждайки даден текст четеца работи върху дикцията и коректния изказ. Имайки за сравнение българския текст читателят едновременно успява да вникне в произведението и в същото време – да тренира ушите си в слушането на чуждоезикова реч.
Вече имаме предложение от педагог, добре владеещ английски, за създаването на аудиокурс, който да бъде предоставен за свободно ползване на желаещите да изучават този език.
3. Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, тогава всеки от нас все още ще има по една ябълка. Но ако ти имаш идея и аз имам идея и си ги разменим, тогава всеки от нас ще има по две идеи. Джордж Бърнард Шоу
Първоначалната идея на „Подари ми история!” се заключаваше в нещо много просто. От една страна хора, обичащи да прекарват част от времето си в четене да запишат избран от тях или от нас текст и да ни го изпратят. Нашата роля се заключава в това да го предоставим на читателите в удобен за тях формат. Постепенно към тази проста схема започнаха да се наслагват нови и нови допълнения. Защото един текст може да бъде прочетен по няколко начина – първо на български, после на английски, от един или няколко човека, чрез разпределяне на роли и т. н. Пространствата също са различни – за едни са удобни домашните условия, други биха прочели нещо в парка или планината, за трети най-удобното място е библиотеката, а за четвърти – студиото. Възникнаха и бяха реализирани съвсем оригинални идеи, като създаването на наръчник в помощ на незрящите търсещи работа. За нас активирането на подобна креативност и оригиналност в мисленето е нещо изключително. Със сигурност голяма част от тези идеи ще намерят практическо приложение в бъдеще.
4. За четенето и алтернативите
Както на няколко пъти сме писали аудиокнигите не са единствената възможност на незрящите да се докоснат до книгите. От почти две столетия те разполагат с брайловата азбука – комбинация от точки, посредством която може да се прочита текст посредством пръстите на ръцете. От повече от две десетилетия у нас се ползват говорещи програми. Чрез тях потребителите със зрително увреждане ежедневно проверяват електронните си пощи, търсят необходимата им информация в google, подготвят разнообразен тип текстове, свързани с обучението и работата им и не на последно място – четат любимите си книги. Не всички знаят брайл. И не всички имат желание да навлизат в дебрите на литературата използвайки само и единствено компютърна програма. За нас всички тези алтернативи са важни и трябва да бъдат използвани без да се фаворизира излишно някоя от тях.
В рамките на инициативата вече получихме и няколко произведения в електронен формат, предоставени ни от техните автори. С тяхно съгласие ги препращаме към институцията, ангажирана с поддържането на електронна библиотека за незрящи – Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928”. Макар целта ни е да събираме, съхраняваме и популяризираме аудиокнигата бихме подкрепили всеки един акт, дейност, инициатива и т. н., улесняващ достъпа на незрящите до литература в удобен за тях формат.
5. Библиотерапия
„Библиотерапията е метод в алтернативната медицина, вид терапия, която не се практикува самостоятелно, а като част от психологическото лечение на пациента. Прилага се за лечение на заболявания като агорафобия, алкохолизъм, депресия, дислексия, невроза, ниска самооценка, стрес, сексуални отклонения, тревожност, хранителни разстройства. Подходяща е не само за възрастни, но и за деца. Библиотерапията помага на малките в случаи на развод в семейството, лишаване от свобода на единия родител, смърт на близък роднина или приятел, осиновяване.”((сп. „Розали”). Кой се нуждае от библиотерапия – хора в депресия, с временни психически проблеми или сериозни отклонения? Едва ли и самите психолози могат да се изкажат достатъчно категорично по този въпрос. Вярно е, че шансът да бъдем „подложени” на библиотерапия е твърде малък. Все пак, бихме могли да се замислим за това как се чувстваме, когато четем на глас – дали ни действа по-скоро успокояващо, освобождаващо, подпомагащо запомнянето и разбирането на текста или ефектът е съвсем друг? Какви са усещанията, емоциите ни след прочита на книга от любим автор? Дали гледаме на това просто като част от прекарване на свободното си време или нещо повече? Може би още на другия ден забравяме по-голямата част от прочетеното в нея или несъзнателно имитираме някои от главните герои, отново се връщаме към определени пасажи и търсим прилики с близки хора или преживени ситуации. Това са все интересни аспекти, които със сигурност ще занимават и занапред научната мисъл в областта на библиотерапията и библиотекознанието.
6. Помощта като самопомощ
Понякога усещаме, че сме приковани в един затворен кръг и той все повече се стеснява. Искаме да избягаме, но не е възможно. Иде ни да крещим, да хвърляме, удряме, чупим. Нуждаем се от промяна и понякога дори и дребните неща помагат да излезем от кризата. Различна прическа, разместване на мебелите вкъщи, няколко дни почивка на тихо и спокойно място. Или пренасочване енергията към нещо позитивно, съзидателно, непознато, в някаква степен отговорно и все пак освобождаващо.
7. Границите на нашите възможности
Начинът да разберем собствените си възможности е подлагайки се на предизвикателства. Все някое от тях би могло да предопредели по-нататъшния ни път. Дори и да не се случи, ако рискът е добре премерен, в най-лошия случай ще се наложи да преглътнем един малък неуспех, а в най-добрия – ще разгърнем ново умение, ще преминем през нещо непреживявано досега и ще скътаме някъде приятен спомен в красива дървена музикална кутийка, за да го извадим в подходящ момент. При всички случаи ще извлечем поука. Този път от нашата собствена приказка.
8. Различни, но гледащи в една посока
Ние осъзнаваме, че не сме открили топлата вода. Въпреки това вярваме в ценността на това, което правим. Други са започнали преди десетилетия. Имали са и имат своите трудни моменти, традиции, опит и успехи. Да започнеш от нулата е предизвикателство, но не чак толкова голямо, когато вървиш по утъпкана пътека. Обръщайки се с благодарност към пионерите нашата цел е да покажем, че сме достойни техни наследници. Със сигурност ще изпъкват разлики в методите, принципите и подходите. При все това, макар и не винаги да вървим рамо до рамо, бихме могли да се подкрепяме взаимно и да се учим един от друг.
9. Идеи, възникнали в рамките на инициативата, свързани с четенето и не само:
– Аудиоръководство за хора с увреждания, търсещи работа
– Аудиокурс по английски език
– Създаване на образователни материали и помощни средства за незрящи чрез 3D принтер
– Различни вариации на процеса „четене” като място и начин – двуезично, двугласно, в студио, в рамките на организирано литературно четене, като част от учебния процес в училище или университет
– Установяване на връзки с хора и организации, разполагащи/носещи правата на професионални записи или желаещи да направят такива за „Подари ми история!”
Някои от тези идеи бяха осъществени. Други все още чакат своя ред. За нас е важно, че доброволците, от перспективата на опита и уменията си, започват да мислят за това как да помогнат на незрящите, извън прочита на дадено произведение. Нашата роля е да способстваме за това, най-малкото насочвайки доброволците към други организации за незрящи, ангажирани в конкретната сфера.